Зъбните импланти се поставят на мястото на илпсващи зъби, като по този начин дават възможност за възстановяване на функцията и естетиката без да се увреждат съседните зъби или служат за задържане на протези. Съществуват множество имплантологични системи, но всички почиват на едни и същи принципи. Повечето импланти са изработени от титан или негови сплави и оксиди, някои системи предлагат керамични импланти.
Имплантологичното лечение се провежда в няколко етапа. Най-важният етап на това лечение е правилното планиране. Успехът от лечението не зависи толкова от имплантологичната система, матеряла, от който е изработен импланта и дори от хирургичния протокол, колкото от правилната предоперативна оцента на всеки конкретен случай. Ето защо преди поставянето на имплант е необходимо де се проведе 3D скенер на областта. Това дава възможност най-точно да се планира мястото, наклона, и големината на бъдещия имплант, както и да се определи отношението му към околните анатомични структури (кръвоносни съдове, нерви, максиларния синус, съседните зъби). Следващия етап е поставянето на импланта чрез хирургична процедура не по-дълга или по-слажна от екстракцията на ретинирал зъб. След локална анестезия се прави разрез на лигавицата. Костта се открива и в нея се прави ложа за импланта с помощта на костни фрези. Импланта се поставя и лигавицата се зашива. Седва период на остеоинтеграция (свързване на импланта с костта), който трае от 3 до 9 месеца в зависимост от типа кост. След този период върху импланта се постава временна надстройка за 2 до 4 седмици, около която да се оформят меките тъкани (венеца). След това се фиксира постоянната надстройка (абатмънт) и се изработва планираната протезна конструкция (коронка, мост, протеза). Условие за успеха от имплантологичното лечение е и добрата орална хигиена. Пациентите с поставени импланти подлежат на редовни профилактични прегледи и професионална орална хигиена от личния си стоматолог.
